Посвещавам тези редове на всеки дядо, и най-много, на моя дядо Георги!

Дедко, това е моят малък подарък за рождения ти ден!

Обичам те и ти благодаря!

Повечко за дядо

Дядо ми е страхотен човек! Силен мъж, със знания, умения и много таланти!

На него дължа много от характера си, любовта към писането и постоянното желание, да се занимавам с нещо.

Дядо, също като мен е "Дете на Северозапада". Имал е трудно детство, но изпълнено с много игри на полянката в село Динково, и е обичал да се забавлява на река Лом. На тези забавления, успя да научи мен и брат ми Георги, който е кръстен на него. Винаги ни е учил на труд, уважение и търпение.

Аз, дядо и брат ми, на дивана, в хола ни в Монтана.

Чувството му за хумор е като ручейче, което не спира да тече, и да подскача върху камъчетата. Той е истински мъж, който държи на здравото семейство и милите взаимоотношения. От него сме научили, какво е лоялност и уважение към партньора, защото той нарича баба с думите "Принцесо Даяна" и винаги я изненадва с цветя или нещо друго. Любовта и уважението помежду им, не може да се опише, може само да ги наблюдаваш, да се учиш, да им се възхищаваш.

През 2010г. дядо написа и издаде книгата - "История на противоградовата защита", с думите във въведението: "Да знаеш за пътя е едно, да вървиш по него е друго." -Лао Дзъ. Книгата си, той посвети на всички негови колеги, който с дейността си, са направили съществуването на борбата с градушките в България. В нея, дядо разказва за историята на противоградовата защита, за борбата с градушките, за ракетния метод за борба с тях и създаването, и развитието, на Полигон за борба с градушките в с. Долно Церовене, област Монтана. Описва емоциите си с думи и чрез снимки, разкрива, какви са били времената, екипите, с които е работил и забавните им моменти заедно.

Георги Ананиев - душата на поет

От години, дядо пише и стихове, и ги съхранява за следващите поколения.

Преди време, той ми подари оригиналните листа, на които е писал някои от своите стихотворения, с думите: "Ето, Габчо. Да има нещо след мене, дедко!"

Обещах му, че един ден, целия свят ще види, колко е талантлив, и реших този ден да бъде днес, точно на рождения му ден. Представям ви две, от многото стихотворения на Георги Ананиев!

Първолакът Гошко

На прощаване

Благодарна съм всеки ден, че този невероятен мъж ме е отгледал, с много любов и внимание и не спира да ме подкрепя винаги!

---

Дедко, надявам се, когато четеш тези редове, да ти се стопли душицата и да се усмихнеш, толкова широко, колкото можеш само ти! Искам да си здрав, много щастлив и да видиш, че държа на думата си! Сега целия свят, ще види какъв велик човек си!

Честит рожден ден!

---

Мили приятели, уважавайте родителите си, и още повече, уважавайте своите баба и дядо. Знам, че сега времената са тежки и не можем да сме до тях. Дори аз самата, не съм ги виждала от месеци. Единствената ни опция за момента са социалните мрежи и те са нашата връзка с тях и топлите им лица.

Помнете, че няма винаги да бъде така! Мислете позитивно и се усмихвайте по-често, не на снимките си във фейсбук, а на близките си, когато се чувате с тях. Никой не може да каже, колко време имаме с хората в живота ни, затова трябва да бъдем с тях по всеки възможен начин, и по-често. Нито работата ще свърши, нито ще свърши света!

Изслушвайте ги, бъдете добри с тях и грижовни, така както те са се грижили за вас.

Семейството, трябва да ви бъде приоритет, винаги!!! Бъдете благодарни и ги ценете!