28.04.2021 г.време за четене: 4 мин.

Денимира Борисова за магията на светът в 1/250-та от секундата

"Вярвам, че фотографията е много силен начин човек да изрази себе си и погледа си върху света по уникален начин."

Денимира Борисова е авантюрист по душа и фотограф по призвание. Режисира, заснема и обработва видеоматериали с високи дози креативност.

Родом е от Враца, но определя себе си като гражданин на света. Нейната любов към фотографията неизменно я отвежда до специалността “Кино и телевизия” в НБУ, където се дипломира. Тя е от хората, които превръщат един момент в усещане. Каква част от нейният личен свят остава в творбите ѝ, как се запечатва в един кадър светлината, която излъчва всеки човек и как една снимка разказва история, ще разберете днес от Денимира.

Коя част от творческият процес на снимането те кара да се чувстваш най-щастлива от работата си? Какво те вдъхновява? - Самият процес на снимането е удоволствие. Това е съвкупност от множество етапи. Ако модела ми е някоя луда глава, винаги забавлението по време на снимки е гарантирано. Много обичам и моментите при обработката на снимките или монтажа на филм. Тогава се ражда нещо уникално – емоцията, която предаваш чрез творчеството си. И магията става реалност. Вдъхновява ме работата на други фотографи, но никога не копирам буквално някоя идея. Ако копирам някой, ако имитирам или подражавам на някой, то бих загубила своята идентичност като артист. Понякога използвам някоя идея, преобразявам я и трансформирам съобразно усещанията си. Винаги става нещо тотално различно.

Разкажи ни повече за твоите първи стъпки във фотографията. Фотографията ли избра теб или по-скоро ти нея?

- По-скоро фотографията избра мен... ☺ Всичко започна още в детска възраст. С моята най-добра приятелка Андриана бяхме около 12-13 годишни. Имахме едно малко фотоапаратче – тип сапунерка, с което си правехме всякакви щури фотосесии. Някои от тях, може би са били много по-креативни дори от сегашните ни... ха-ха-ха. Какви ли не щуротии измисляхме. Правехме си рокли от вестници, увивахме се в тоалетна хартия като мумии, създавахме си криминални сцени, и какво ли още не... Включвахме таймера и се снимахме. Оттогава работя с фотошоп и обработвам снимки. А бях само 13 годишна.

След време, бях на около 16-17 години, мой близък приятел (Ивака) ми даде да ползвам за малко неговия фотоапарат, който вече си беше голям – DSLR. Непрофесионален разбира се, но все пак за мен беше нещо ново. Започнах да снимам наред всичко пред мен... И тогава усетих магията. Усетих онова магическо привличане на фотографията и чувството да уловиш един момент за част от секундата и да го запазиш завинаги.

После, когато се наложи да върна фотоапарата ми беше много трудно. Все пак не беше мой, нали? От този момент се амбицирах, че ще започна работа и ще си купя мой собствен апарат. Е, случи се. Още с първата ми заплата си купих... и от тогава не съм се спирала.

В тези "объркани дни" е прекрасно, че съществуват такива слънчеви хора като теб, които да поддържат изкуството, да го развиват и споделят. Какви са твоите цели?

- Моята цел е да обиколя света и фотографията да е моята full-time job, което скоро ще стане. Искам да оставям следа в живота на хората и да ги накарам да се чувстват красиви. Да се видят през моя обектив в една друга светлина и различно излъчване като по този начин да станат по-уверени в себе си.

Имаш ли спомен коя беше първата ти снимка? Кога я направи и как изглеждаше? Как се почувства тогава?

- Никога няма да забравя първата си фотография. Беше черно-бяла, на прозореца вкъщи. Тъкмо беше валяло и имаше много капки по стъклото на преден план, а на заден план високи панелни блокове запълваха целия кадър. Когато я показах на Ивака, той се изкефи супер много и я сложи като wallpaper на телефона си. Може би оттогава се надъхах да снимам още и още...

-Обиколила си много места по света. Притежаваш изключително авантюристичен дух и си винаги усмихната. Как решаваш да предприемаш твоите пътешествия?

- Благодаря ти. Пътуването за мен е най-смисленото нещо, което човек може да направи с времето си. Опознаването на нови и различни култури, традиции и храна е несравнимо изживяване. Всъщност аз изначало най-обичам street фотографията и пейзажите въпреки, че в интернет качвам други снимки . Живяла съм по половин година в Доминикана, Аляска, Майорка, Гърция и САЩ. Посещавала съм и още много други държави за по-кратко време. Колкото повече виждаш от света, толкова повече се научаваш да виждаш. А това е много важно за един фотограф.

Осъзнах, че това е най-добрата инвестиция, която човек може да направи за себе си. Да инвестира в пътуване, в преживявания и разширяване на познанията си.... всичко друго е материално и кратковременно.

В какво вярваш ти? Съществуват толкова много хора у нас и по света, които обожават фотографията, как да останат мотивирани в работата си? С какво пленява фотографията и защо да продължават да се учат и да се занимават с нея?

- Вярвам, че фотографията е много силен начин човек да изрази себе си и погледа си върху света по уникален начин. Тези, които наистина обичат фотографията и това е тяхното нещо, винаги ще бъдат мотивирани, защото са усетили магията и са завладени от нея. Това е любов за цял живот. Бих посъветвала хората, които искат фотографията да им е работа, а не само хоби, да снимат колкото се може повече с големи дози желание и упоритост.

Да бъдат последователни и креативни. Да се надграждат, да експериментират в различни сфери на фотографията и да не гонят перфектното изображение, защото то не съществува. Дори една размазана снимка може да бъде много въздействаща. Да се научат да разказват истории чрез снимките си. Нека не подценяват работата си и да държат на цената си, защото няма по-хубаво нещо от това да печелиш добре от това, което обичаш.